История на Remote Viewing

Програмата за дистанционно възприятие на PEAR

Започвайки в края на 70-те години на миналия век, Изследователската Лаборатория за Инженерни Аномалии в Принстън (PEAR) провежда обширни изследвания върху дистанционното възприятие и наблюдение. До 1989 г. там са проведени 336 официални изпитвания, отчитайки съставен z-резултат от 6,355, със съответстваща p-стойност от 1,04 × 10-10. В критика на тези резултати от 1992 г. Хансен, Ътс и Маркуик заключват, че ”Експериментите за дистанционно наблюдение на PEAR се отклоняват от общоприетите критерии за формални научни изследвания.”

Лабораторията отговаря, че „нито едно от посочените оплаквания не компрометира експерименталните протоколи или аналитични методи на PEAR“ и потвърждава резултатите си по научвен начин.

Следвайки акцента на Utts върху репликацията и предизвикателството на Hyman относно междулабораторната последователност в доклада AIR, PEAR провежда няколкостотин опита, за да види дали могат да повторят експериментите с човешкото Съзнание SAIC и SRI.

Те създават методология за аналитична преценка, за да заменят процеса на човешка преценка, критикуван в минали експерименти, и издават доклад през 1996 г., вече след разсекретяването на STARGATE, което ден днешен изглежда леко странно.

Те смятат, че резултатите от експериментите са в съответствие с експериментите на SRI. Въпреки това, съществуват статистически недостатъци, което е дори нормално.

Информацията в следващите редове е от материали на подкаста ”Пътеки През Вселената”, чиито Автор е Инструктор по Remote Viewing от Българското Remote Viewing Общество. YouTube каналът съдържа множество видеа в поредица за Метода RV.

През юли 1995 г. ЦРУ разсекрети и одобри за публикуване документи, разкриващи спонсорството през 70-те години на програма в Станфордския изследователски институт в Менло Парк, Калифорния, за да се определи дали такива явления като дистанционно наблюдение “може да имат някаква полза за събиране на разузнавателна информация”.

Говорим за малко преди излизането на бял свят на самият проект СТАРГЕЙТ, като тогава се оказва, че Remote Viewing протоколите са били част именно от тази топ секретна програма. Така започва разкриването пред обществеността на десетилетия участие на разузнавателната общност в разследването на така наречените парапсихологични, или пси феномени.

На 17 април 1995 г. президентът Клинтън издава изпълнителна заповед №. 1995-4-17, озаглавена ”Класифицирана информация за националната сигурност”.

Въпреки че в един смисъл заповедта просто потвърждава голяма част от дългогодишната политика, в друг смисъл тя дава ясна промяна към повече откритост по тези теми. Години след това ще стане ясно, че именно Remote Viewing екипи стоят зад успехите на повечето секретни мисии зад граница, като Ирак, Иран, Афганистан и т.н., и че информацията добита от тях е била критично важна за националната сигурност тогава. В началния параграф на заповедта например четем:

”През последните години обаче се случиха неща, които промениха, макар че не успяха да елиминират, заплахите за националната сигурност, с които се сблъскваме. Тези промени предоставят по-голяма възможност да подчертаем нашия ангажимент за отворено управление.”

Думи написани от президента Бил Клинтън.
В раздела за стандартите за класифициране на заповедта, този ангажимент е операционализиран чрез фрази като “Ако има значително съмнение относно необходимостта от класифициране на информация, тя не трябва да бъде класифицирана.” Това са началните етапи на всяко излизане от графите ‚‘‘строго секретно‘‘ и нивата над него. По-късно в документа, по отношение на информация, която изисква постоянна защита, дори се появява забележителната фраза,

”В някои изключителни случаи обаче необходимостта от защита на такава информация може да бъде надделяна от обществения интерес от самото и разкриване, и в тези случаи информацията трябва да бъде декласифицирана.”

Основен резултат от това преформулиране на отношението към класификацията е, че има огромен натиск върху лицата, натоварени с поддържането на сигурността, да работят усилено, за да отговарят на разумни искания за разкриване на тези държавни тайни. В щатите това си има и законен срок, има си и специален федерален закон, по чиято сила самите граждани имат правото да искат разсекретяване на определени данни и информации, дори такива, касаещи директно националната сигурност след определен период от време. Един от резултатите е, че исканията по този федерален закон, по-познат като FOIA (федерален Закон за свобода на информацията), които са отлагани от месеци до години и дори десетилетия, внезапно властите предприемат действия. Един резултат от тази промяна в политиката е неотдавнашното признание на правителството за участието му от повече от пет десетилетия във финансирането на строго класифицирани програми за специален достъп, свързани с Remote Viewing (тук и началното избистряне на проекта СТАРГЕЙТ, до тогава никой в публичното пространство не знае нищо за секретна програма), и свързаните с тях пси феномени, първо в Станфордския изследователски институт (SRI), а след това в Science Applications International Corporation (SAIC), и двете се намират в Менло Парк, Калифорния, допълнени от различни вътрешни правителствени програми за разследване на вражеските сили.

Въпреки че почти цялата документация все още остава класифицирана, през юли 1995 г. 270 страници доклади на Стандфордският Институт бяха разсекретени и публикувани от ЦРУ и правителството на САЩ. По този начин, въпреки че през годините се твърдеше за изтичане на данни от програми за „пси шпионаж“ с такива екзотични имена като Grill Flame, Center Lane, Sunstreak и други, публикуването на докладите на Стандфордският Институт от ЦРУ представлява първото документирано публично признание за значително участие на разузнавателната общност в разработването на такива методики, свързани с използването на естествените пси способности на човека. Рано или късно това ЩЕ стане и част от официалната наука под една или друга форма, квантовата физика вече се е заела по темата.

Като следствие от горното, въпреки че не се знае точно кога е основана първата такава програма, започва да се произнеса в едно изречение свързаните акроними с абревиатурите на Военно разузнаване, ЦРУ, Стандфорд, и Remote Viewing.

В такива доклади се обсъжда генезиса на програмите, докладвани за някои от ранните, вече разсекретени резултати, които предизвикват тогава огромен интерес, и очертават общата посока, която следващите научни открития поемат след това, докато се разширяваат в многогодишна, многосайтова, много- усилия за стотици милиони долари, за да се определи дали такива явления като Remote Viewing “могат да имат някаква полза за събиране на разузнавателна информация. В последствие се оказва, не само че могат, но и стават критично важна част от разузнаването. Така е и до днес. Ние знаем, че продължава да има такива засекретени програми, а с течението аз лично на толкоз години практика и воденето на курсове, в нашите среди си говорим на 4 очи за тези програми и какво реално се прави там. Хора не-запознати с Remote Viewing просто не биха имали нужните данни за да си формулират правилни изводи, но става въпрос за самото човешко Съзнание, и това какво всеки обикновен човек може да прави само и единствено с ума си.